Четвърто.

28.07.2008

Къв си ти бе? А? Мухльо?
Както и да ти обръщат внимание винаги ще си останеш мухльото отстрани, който бива забелязан, само когато каже нещо неправилно.
Или се намеси в разговор и неразбрал тезата обяви човека за хейтър. Хейтър, който казва „не ме ебе“, ама всъщност напротив. Ебе го и още как.
Ама поне има теза и от инат я налага, както на себе си, така и на псевдо приятелите си. Ами ти.Ти къв си? На бой ще скочиш ли на бакшиш?
Или ти си бакшиш. Fokin' cheep bastard. Мошеник. Ами ти? К'во открадна?
- Кабели.
- И за к'во са ти тия кабели?
- Еми...
Животът ми оплетен в кабели - помисли си.
- Що крадеш бе? А? Ти що крадеш бе? -през зъби.
И от там бой. Ама с юмруци в главата. Кляка. Ритници, отстрани бъбреци мъбреци.Взима палката. По ръцете на главата, стиска ги между краката в рефлекс,
твръде дълга засилка за да спре и.....отворена рана, кръв, припада, комоцио, устните му посиняха. На оня пяна му излиза от устата. На кой няма значение. И на двамата.
Аууууу. Ами сега?
- К'во ти стана бе момче? Я ела на чешмата.
Ама не мърда. Лайна, локва и кръв. Целия посиня. Бута го с крак.
- Аре ставай бе. Eй, Мангал.
Ама не. Край.
- Викай 115.
- К'во стана бе?
- Не знам, припадна май. Пени се нещо.
- Ейййй. Дай малко вода. Дай една чаша, Николай. А ти, к'во гледаш бе?!? Ти къв си ве?
- Ммммм...
Ммммм я, мъртъв. Свидетел е, къв да е. Сега вика и мен ще убият.
Ужас. Дойде докторът. Сърдечен масаж. Край, вика, отървахме го. Давай бързо към моргата и утре протокол. К'во ще правим, не знам.
Споко, ще измислим нещо.
Еми...убийци.Треперят ми ръцете. Плаче ми се. Плаках и за Иракли, и за Росе, и за Рила.
От една година псувам два пъти повече. И ми е яко. И на улицата псувам и плюя. Не ме ебе. Ще си татуирам и двете ръце от лактите надолу.
Да се вижда и да се дразнят.
"Направихте ме профи хейтър на 23 години". Ами да си беше останал такъв. Не че много си мръднал, ама преди имаше повече жар. Ето и аз съм се размекнал.
Пия,пуша всякви лайна. А много добре осъзнавам, че съзнанието ми се отпуска. Сега е време да си пусна Can't Strain My Brain и да разбера защо съм ги сложил тия в папка
Jazz & Funk. Секунда. Слушалки.
От плоча е. Street Fusion. С цигулки. Негри. Леко блусарска китара. Тънък клавир. Прав бийт. Вокалът е хипи. Разправя да сме били free. Има позитивна нотка, типична за годините си.
Басът играе. Нещо между кларинет и сакс.
Като се замислиш, имало е и по-страшни времена. Или кой каза,че няма по-страшно от апатията? Аз ще добавя - примесена с агресия. Или с агресия пораждаш отношение?
Да, ама такъв микс се забелязва по нашите ширини. Западните покрайнини. На кое покрайнините, на северните дължини? :)
Така де...Пиянството на един народ се превърна в евтина болест. Масова при това. Тъпо ми стана. Заеби.
В сряда съм на тенис.