Начало!

25.07.2008 01:46

Здрасти!
Започвам да пиша от скука. Просто интернет връзката ми е много бавна. Какво по-добро занимание?
Първо, някои неща преди да започна разказа си. Правописът ми е ужасен. Не се разбирахме с учителката по
български език, а може би аз не съм внимавал достатъчно. Май беше добра жена, но нещо ме дразнеше в нея.
Краснописът ми е нездържан, но пък започнах да си вярвам, че е артистичен, особено след като Борис ме защити веднъж.
Така или иначе пиша на машина, а личният ми редактор е Августина.
И така, винаги съм искал да започна така...
В ОБУВКАТА МИ ЖИВЕЕШЕ ПАЯК. Забравих му името, затова ви представям историята накратко. А като се замислиш, колко
въпроси задава. Веднага отговарям на един от тях. Ами пазя си няколко чифта, които да метна по жиците в квартала, но откакто
се пренесох още по в центъра, някак си не го чувствам за необходимо. Не че не ми е у...(а така..къде е ЗЬЦ?Ж>Яю, Ю-то ивинете), и така, не
че не ми е уютно, но някак си в целия център ми е едно такова квартално и не мога да се реша къде точно да метна първия. А и жиците тук са ниски
и има много клошове. Та да ви кажа честно, имам 4 чифта VANS готови за полет и скоро ще летят, защото видях нова мотивационна техника: тагваш подметката.
Идея на above, но съм сигурен, че и той не е първия. Така нещата се осмислят някак си. Винаги съм се съмнявал в
идеята на висящите кецове. Сигура, ние в Търговище ги мятахме за кеф и слава, пък и придаваха щатска атмосфера. В София съм
мятал до една бомба за аксесоар, но сега чух, че и Младост 3 е накачулен. Това по-подхожда за набелязване на територия, например: "Внимание
тук има рапери". В Бургас също се били зарибили. Дано не са тия, които си мисля, но сега се сещам...не помня името на филма,
но в него Робърт Дениро и някой си мятаха обувки на едно дърво, незнайно поради каква причина. Единият попита другия защо, а той му отговори, че ако имаш приятел
в обувния бизнес, почваш да зарибяваш пешлеметата в квартала и продажбите се качват. Хвърляли сме и чисто нови български адидаски, които обаче паднаха
в една тераса. Без майтап. Но...
Да се върнем на паяка. Така и не можах да се сетя как се казва, може би затова се реших да записвам всичко, пък и сигурно ми е време.
Ставам на 30г. Ехааааа. Съвсем мъж. Пък още скачам по концерти и стени като пешлеме. Не се обиждайте от думата.
Винаги съм я казвал с най-добри чувства. Няма нужда да говорим за комплекси. Всеки си ги има, някои просто в по-малко.
Освен с паяка обаче, къщата е пълна с всякакви инсекти. Най-интересният случай и екземпляр беше един друг паяк, бял, който живееше в центъра на драцената ми.
Трябваше да го изгоня, но без да искам.Полях от високо и в листото влезе вода.
Всъщност не съм го гонил, той сам си изпълзя, но си викам - ебати пича. Незнам къде е сега, сигурно някъде наоколо, но беше толкова малък, че едва ли е
оцелял навън.
И...като хостел за нощни пеперуди сме. Имаме вече два смъртни случая и ми е малко тъпо. Ама сами мрат. Но така свикнаха
да нямат проблеми, че ходят навсякъде и кой знае кви ги вършат докато ме няма. Като цяло не се закачат. Сигурно оценяват факта на гостоприемство,
но и на улицата ме налазват индивиди от същия вид. Надушват ме. Има и други гадини, но ме мързи вече да обяснявам.
Сериозни ухапвания нямаме, но заварих "хлебарка" цопнала от вентилационната система директно в дупката на тоалетната чиния. Голяма колкото показалеца ми, със светло кафяви, лъскави
крила и дълги пипала...абе ужас. Не можах да я разгледам повече, защото от страх побързах да пусна водата. Като в митовете й трябваха три опита за да тръгне по канала.
Не мърдаше. Явно се беше удавила. Незнам колко време е стояла там. Цял ден?! Но представям си, ако беше жива. Щеше да ми скочи на лицето като камикадзе и да ме захапе за челото.
После да избяга зад принтера с многото кабели. Без майтап, веднъж една излезе от него. Малка.
Ето и комарите дойдоха. Малки гадини, те най-много ме дразнят.
Идват към 1:30 - 2ч. и като ме видят че не спя, така или иначе са тук, що да не се пробват. Слабоумни скинита,задобрях с рефлексите.
Няма интернет, ебало си майката. Ама така е като е на аванта. Wirless, цъка пъка.
Пак си обърнах биологичния часовник, егати живота. Оп, в мрежата сме, не за дълго и славно предполагам, но това ще е за последно. Чеквам мейла, че американците точно
сега са се прибрали и мързелуват, и излизам. С четене заспивам. ААААААААААйде чаоооо.
Try Again. Fuck off, никой няма в тая жица. Сега се сетих и за един скакалец. Как се стреснахме като го видяхме за пръв път. Ама той, електриково зелен.
Отровен. Ще си забие шилото и ще ми гангреняса ръката, после ще ми я отрежат до лакътя, а онзи ще е на свобода. Избяга и той от страх. Щото му извиках нещо
от сорта на "Бъръльбъбръльбррррр". На другия ден скочи от монитора на лявата ми опъка страна. Стана толкова бързо, че не успях дори да се стресна. Нямам афинитет към
насекоми, но ме е страх от смъртта. А в джунглата... Айде, този път сериозно си лягам с National Geographic и Gorilla Growers.