събота, 13 септември 2008 г.
Лелята и Момичето
Що се отнася до сънната парализа мога да споделя следното.
Кратка история:На 10 годишна възраст преживях първата си среща с непознато същество,което обаче не беше сиво човече, а висок индивид, мъж, облечен в черна роба с качулка.Стои и ме гледа от горе до леглото ми.Всичко това съпроводено от добре познатите вибрации,които тогава описвах като "налазване"(може би поради идеята за усещането от изпратена негативна енергия, следствие на черно-магьоснически ритуал) и ужасяващи звуци на адски хор и минорни фанфари.
Искам да вмъкна,че всичко започна със звук от отваряща се врата.Не можех да мръдна,исках да изкрещя на майка ми в другата стая.Събудих се вцепенен.Разболях се за няколко дни.
След няколко години се осъзнах седнал на леглото до мен, пак след серия от вибрации, на които успях да се отдам до край.Левитирах,погледнах се отгоре,пробвах да вляза в съседите през стената с ясната идея да си докажа явлението, като на другия ден проверя подредбата на мебелите, но се стреснах на средата на преминаването.
2001г. в Австрия, Виена, в достатъчно стара къща, спейки на земята чух същото отваряне на врата, но този път съпроводено със скърцане на паркет.Усещане на присъствие и ходене до главата ми.Пак в състояние на сънна парализа.
2007г. София, център.Историята е следната: офис на първия етаж, в който се изнесох да живея.Имаше възможност да се спи на матрак.Първата вечер, докогато спях сам чух същите звуци и усетих присъствие, от което изпаднах в паника.В опита си да се събудя обаче, се обърнах рязко и видях полу-прозрачен образ на възрастна жена.Тя някак си седна в мен и ме разходи до кухнята, където имаше още такива изроди от нейния вид, които ми говореха нещо...събудих се притеснен и се чувсвах ужастно използван.
Следващите ми срещи с жената бяха повече комични, отколкото плашещи.Следствие на многобройните ми преживявания като малък бях започнал да свиквам с подобно състояние, но това беше най-близката ми и продължителна среща със същество от друго измерение, което имаше и способността да използва енергията ми за собствени цели.Опитваше се да приеме образа на приятелката ми и в същото време ми се караше, че не се грижа добре за нея.Сега се замислям,че може да ме е използвала за по-близък контакт със себеподобните си или за да демонстрира сила над душа, свързана с материалния свят, който ние познаваме.
След като споделих с колегата си, който също беше прекарал една вечер там, всичко започна да ми се изяснява.Той гледаше да не придава голяма важност на фактите,но и на него му се сториха странни съвпаденията.Освен, че чул подобни звуци на отваряща се врата и "как някой ходи в другата стая" той сподели, че преди да вземем апартамента в него е живяла лудата леля на хазяйката, която преди да почине, във същата къща, била почти изцяло парализирана.По-късно, аз лично приех пощенска покана, адресирана до мъртвата леля за излязло решение по дело, което моите хазяйки (нейни племенница и сестра) са водели срещу нея за невменяемост.
Като последно по случая искам да добавя ,че моята приятелка усещаше допири, а друг приятел в състояние на сънна парализа каза, че завивката му се вдигала към лицето.Лично го чух как стене за помощ от съседната стая.И като цяло, от време на време в будно състояние вечер, се усещаше едно неприятно присъствие.
Историята завърши като на филм.Започнаха семейни проблеми в къщата на хазяите, където живееха Баба,Майка, друга Леля, която е с леки психически увреждания, дъщерята със съпруга си и болният им татко, заради чиито системен тормоз върху бабата и лелята принуждава Майката да ги премести на нашия адрес.Ние естествено, разбираме ситуациата и се изнасяме.Аз обаче се пренасям на отсрещен адрес.На същата улица в центъра,която заради аристократичното си минало се слави като първата затворена за каруци пренасящи въглища.
Новият апартамент е светъл и веднага се усети позитивна енергия.
Хазяите са жизнерадостни хора и споменаха,че е имало сватба в тази къща.
Цветята ми се чувстват добре и растат на светлина и въздух.
Една вечер обаче се събудих в проекция,но не исках да развивам движение,сигурно от мързел или по-скоро да не превличам внимание,но разгледах стаята.Прозорците и цветята ми са точно срещу матрака.Отначало си помислих, че виждам аурата на растенията,но след миг осъзнах,че излъчват сериозно присъствие.Материята беше някак цветна.На сутринта си казах, че или съм видял цветята, все пак те събират доста слънце или каквото и да е било друго е позитивно.Поне спазва дистанция.
Добре, обаче приятелката ми вече се беше наплашила достатъчно от предишния апартамент и си мисля,че в състояние на стрес човек е способен както да халюционира, така и да "вижда". По време на едно наше скарване (което рядко се случва, сръвнение с много български двойки,а и не само) тя изпадна в ужас от привидение, което видя в тъмния коридор през отворената врата на стаята.След като споделих последното си преживяване с нея, което ме накара да потърся информация в интернет и което мисля,че беше достатъчно красноречиво за да установя неговата сериозност, следствие на съвкупност от елементи и усещания повторили се във времето,тя призна че образът на момиче със светла дълга коса, който е видяла е подобен на този от разказа ми по-долу.
На втория месец се преместихме да спим в хола или така наречената - работна стая.
Там има диван, който се разгъва.Искам само да вмъкна,че преди години се занимавах с осъзнато сънуваме, което спрях да практикувам съзнателно.Напълно съм запознат с техниките на заспиване и осъзнаване.Та...приятелката ми става всяка сутрин за работа в 6:30ч. и ме буди телефонът й.Някой път се разбуждам до толкова,че си пускам телевизия и си правя бульон.Често лягам след това и спя до ранния следобед.Това обаче се случваше, докато още спяхме в другата стая. Тя има навика да ми казва чао, когато излиза навън и което се случва всяка сутрин към 8:00ч. Мисля, че въпросната сутрин нейното чао е било достатъчно да ме докара до изкуствена РЕМ фаза. Малко след като тя затвори външната врата усетих вибрации, на които не обърнах особено внимание.Чух как врата се отваря отново и подът скърца.Помислих си, че сигурно е забравила нещо. Седна на дивана до мен и леко ме докосна. В този момент усъзнах,че съм в сънна парализа и рязко се извъртях с цел да се събудя.Много добре си спомням легналото си състояние - по корем с лице към стената.Помислих си - "Не отново". Със сигурност знам, че този път беше по -"софт", като изключим крайно реалистичното сядане и докосване.Не се сдържах и й разказах, но не исках и да я плаша.
Вчера, 11.09.2008, станах заедно с нея.Пуснах си телевизора,спрях го почти веднага, доизгледах едно видео и си легнах.Не след дълго чух стъпките, които бързо дойдоха до мен като че ли да не ме стреснат.Пак сенда на дивана и ме докосна по ръката,усетих че съм в парализа,но се отпуснах и се отдадох.Казах си, че трябва да знам какво е това.Понеже бях с лице към стената и не можех да го видя, изчаках.То легна върху мен и ми пусна някакъв алтернативен рок, който ме успокои до някаква степен, защото се увлякох по него.Звука беше кристален.Притеснен от факта, че това не са типичните вибрации, които изчезват след като те обвземат целия, а по-скоро енергия, която ме е обвила и то така, че да не мога да се движа, рязко се завъртях, както правя обикновенно за излизане от парализата,но не.Този път без да искам съм направил rool up или както там са го кръстили.Техника за напускане на тялото. Усещайки все още енергията зад себе си полу-осъзнато взех едни очила от масата до дивана, в които видях отражение на момиче криещо се зад мен.Стреснах се,но то само си стоеше.Визуализирах си огледало подпряно на прозореца и го взех без да се замислям.Лошото е че в такава реалистична ситуация се поддаваш на намерението си и загърбваш съмнението.В момента, в който видях момичето, което или много приличаше на моята приятелка или беше приела нейния образ, то се завъртя пред мен, прегърна ме и ме целуна.Всичко това вече съпроводено с лека музика на цигулки и виола, може би.Някак си бях изтласкан след това обратно в леглото,а тя се отдалечи към другата стая разплакана.Събудих се с леко чувство на привързаност, зареден с енергия в същото положение, в което се усетих парализиран преди преживяването.
И така, какъв е изводът дами и господа?
След кратък разговор със среден специалист, който ме шокира с изказването, че голямата вълна от духове, или както аз бих се изразил, а и мои колеги ще се съгласят - "заседнали души", е след втората световна война.Сами се досещате, че говорим за преждевременна смърт или по-скоро ранно отделяне на тялото от душата. (Формулировките варират, така че ще се въздържа от други такива).
Като цяло, имам контакт с духове.Те се "обаждат" по време и след сънна парализа, която аз лично дефинирам като най-първа фаза на отделяне на съзнанието, или това, което наричат "другото А3", от тялото.Това може да се случи случайно в следствие на зависимости на легналото положение на индивида, както и зависимости в състояние на будно съзнание.Има развити теории.Това, с което не съм се сблъсвал до сега е предположението, че тези същества имат способността да усетят или видят състоянието на съзнанието ни и да въздействат или стимулират процеса на отделяне.Надявам се, разбирате какво искам да кажа.
Второ:(Не искам да звуча като научен изследовател, констатиращ вероятност или теорията, но не си оставям друг избор)Средата на паралелното измерение или на отделната реалност, както искате я наричайте, е пластична.Или по-просто казано - възможно е сътворяването на предмет в астралната среда, което от своя страна води до сериозна връзка с осъзнатото сънуване, при което също са възможни срещи със същества, но за разлика от нашия случай, Кастанеда ги описва като черни петна или врани (които и аз съм виждал).Може би връзката е съзнанието водено от намерението, но това е друга тема.Във всеки случай, осъзнатото сънуване започва от състояние на сън, което няма връзка с вибрациите или чуване на горе споменатите звуци,но това, разбира се, е мое лично мнение, както и всичко написано по-горе.
Като заговорихме за звуци няма как да пропуснем и един така важен елемент. Както знаем от "Призраци в блока" (чешки детски сериал по времето на соца, за тези които не знаят) духовете минават през познатата ни материя,а може би за тях тя дори не съществува,което ме насочва към заключението ,че тези звуци са сигнали, които стимулират събуждане на съзнанието до ниво "така е добре" или "изплуване на съзнанието от тялото" а.к.а душата до ниво достатъчно за осъществяване на контакт или манипулация.Подаването на музика не мога все още да си обясня. Може би в следващи опити ще обърна внимание на този ефект, но със сигурност до сега чувам неща, които не съм чувал преди и които носят настроението на енергийното поле като цяло.Имало е случаи, когато звукът е продължавал да кънти в главата ми и след събуждане.
И така...в старите сгради живеят духове."Нищо ново", ще кажете, но един приятел от Истамбул ми разказа случай, когато бил издърпан за краката пловин метър от леглото.Действието се развило в голяма празна сграда, в азиатската част на града.
Истории за духове колкото искаш.И да те убият могат,но въпросът е друг...."Преди да преминеш през стената,ще трябва да се разбереш с госпожата" :)И не ми говорете за
фалшиви събуждания и визуализиране на страхове.Когато си чуеш името прошепнато в ухото, докато си в парализа, друго ще разправяш.
Кратка история:На 10 годишна възраст преживях първата си среща с непознато същество,което обаче не беше сиво човече, а висок индивид, мъж, облечен в черна роба с качулка.Стои и ме гледа от горе до леглото ми.Всичко това съпроводено от добре познатите вибрации,които тогава описвах като "налазване"(може би поради идеята за усещането от изпратена негативна енергия, следствие на черно-магьоснически ритуал) и ужасяващи звуци на адски хор и минорни фанфари.
Искам да вмъкна,че всичко започна със звук от отваряща се врата.Не можех да мръдна,исках да изкрещя на майка ми в другата стая.Събудих се вцепенен.Разболях се за няколко дни.
След няколко години се осъзнах седнал на леглото до мен, пак след серия от вибрации, на които успях да се отдам до край.Левитирах,погледнах се отгоре,пробвах да вляза в съседите през стената с ясната идея да си докажа явлението, като на другия ден проверя подредбата на мебелите, но се стреснах на средата на преминаването.
2001г. в Австрия, Виена, в достатъчно стара къща, спейки на земята чух същото отваряне на врата, но този път съпроводено със скърцане на паркет.Усещане на присъствие и ходене до главата ми.Пак в състояние на сънна парализа.
2007г. София, център.Историята е следната: офис на първия етаж, в който се изнесох да живея.Имаше възможност да се спи на матрак.Първата вечер, докогато спях сам чух същите звуци и усетих присъствие, от което изпаднах в паника.В опита си да се събудя обаче, се обърнах рязко и видях полу-прозрачен образ на възрастна жена.Тя някак си седна в мен и ме разходи до кухнята, където имаше още такива изроди от нейния вид, които ми говореха нещо...събудих се притеснен и се чувсвах ужастно използван.
Следващите ми срещи с жената бяха повече комични, отколкото плашещи.Следствие на многобройните ми преживявания като малък бях започнал да свиквам с подобно състояние, но това беше най-близката ми и продължителна среща със същество от друго измерение, което имаше и способността да използва енергията ми за собствени цели.Опитваше се да приеме образа на приятелката ми и в същото време ми се караше, че не се грижа добре за нея.Сега се замислям,че може да ме е използвала за по-близък контакт със себеподобните си или за да демонстрира сила над душа, свързана с материалния свят, който ние познаваме.
След като споделих с колегата си, който също беше прекарал една вечер там, всичко започна да ми се изяснява.Той гледаше да не придава голяма важност на фактите,но и на него му се сториха странни съвпаденията.Освен, че чул подобни звуци на отваряща се врата и "как някой ходи в другата стая" той сподели, че преди да вземем апартамента в него е живяла лудата леля на хазяйката, която преди да почине, във същата къща, била почти изцяло парализирана.По-късно, аз лично приех пощенска покана, адресирана до мъртвата леля за излязло решение по дело, което моите хазяйки (нейни племенница и сестра) са водели срещу нея за невменяемост.
Като последно по случая искам да добавя ,че моята приятелка усещаше допири, а друг приятел в състояние на сънна парализа каза, че завивката му се вдигала към лицето.Лично го чух как стене за помощ от съседната стая.И като цяло, от време на време в будно състояние вечер, се усещаше едно неприятно присъствие.
Историята завърши като на филм.Започнаха семейни проблеми в къщата на хазяите, където живееха Баба,Майка, друга Леля, която е с леки психически увреждания, дъщерята със съпруга си и болният им татко, заради чиито системен тормоз върху бабата и лелята принуждава Майката да ги премести на нашия адрес.Ние естествено, разбираме ситуациата и се изнасяме.Аз обаче се пренасям на отсрещен адрес.На същата улица в центъра,която заради аристократичното си минало се слави като първата затворена за каруци пренасящи въглища.
Новият апартамент е светъл и веднага се усети позитивна енергия.
Хазяите са жизнерадостни хора и споменаха,че е имало сватба в тази къща.
Цветята ми се чувстват добре и растат на светлина и въздух.
Една вечер обаче се събудих в проекция,но не исках да развивам движение,сигурно от мързел или по-скоро да не превличам внимание,но разгледах стаята.Прозорците и цветята ми са точно срещу матрака.Отначало си помислих, че виждам аурата на растенията,но след миг осъзнах,че излъчват сериозно присъствие.Материята беше някак цветна.На сутринта си казах, че или съм видял цветята, все пак те събират доста слънце или каквото и да е било друго е позитивно.Поне спазва дистанция.
Добре, обаче приятелката ми вече се беше наплашила достатъчно от предишния апартамент и си мисля,че в състояние на стрес човек е способен както да халюционира, така и да "вижда". По време на едно наше скарване (което рядко се случва, сръвнение с много български двойки,а и не само) тя изпадна в ужас от привидение, което видя в тъмния коридор през отворената врата на стаята.След като споделих последното си преживяване с нея, което ме накара да потърся информация в интернет и което мисля,че беше достатъчно красноречиво за да установя неговата сериозност, следствие на съвкупност от елементи и усещания повторили се във времето,тя призна че образът на момиче със светла дълга коса, който е видяла е подобен на този от разказа ми по-долу.
На втория месец се преместихме да спим в хола или така наречената - работна стая.
Там има диван, който се разгъва.Искам само да вмъкна,че преди години се занимавах с осъзнато сънуваме, което спрях да практикувам съзнателно.Напълно съм запознат с техниките на заспиване и осъзнаване.Та...приятелката ми става всяка сутрин за работа в 6:30ч. и ме буди телефонът й.Някой път се разбуждам до толкова,че си пускам телевизия и си правя бульон.Често лягам след това и спя до ранния следобед.Това обаче се случваше, докато още спяхме в другата стая. Тя има навика да ми казва чао, когато излиза навън и което се случва всяка сутрин към 8:00ч. Мисля, че въпросната сутрин нейното чао е било достатъчно да ме докара до изкуствена РЕМ фаза. Малко след като тя затвори външната врата усетих вибрации, на които не обърнах особено внимание.Чух как врата се отваря отново и подът скърца.Помислих си, че сигурно е забравила нещо. Седна на дивана до мен и леко ме докосна. В този момент усъзнах,че съм в сънна парализа и рязко се извъртях с цел да се събудя.Много добре си спомням легналото си състояние - по корем с лице към стената.Помислих си - "Не отново". Със сигурност знам, че този път беше по -"софт", като изключим крайно реалистичното сядане и докосване.Не се сдържах и й разказах, но не исках и да я плаша.
Вчера, 11.09.2008, станах заедно с нея.Пуснах си телевизора,спрях го почти веднага, доизгледах едно видео и си легнах.Не след дълго чух стъпките, които бързо дойдоха до мен като че ли да не ме стреснат.Пак сенда на дивана и ме докосна по ръката,усетих че съм в парализа,но се отпуснах и се отдадох.Казах си, че трябва да знам какво е това.Понеже бях с лице към стената и не можех да го видя, изчаках.То легна върху мен и ми пусна някакъв алтернативен рок, който ме успокои до някаква степен, защото се увлякох по него.Звука беше кристален.Притеснен от факта, че това не са типичните вибрации, които изчезват след като те обвземат целия, а по-скоро енергия, която ме е обвила и то така, че да не мога да се движа, рязко се завъртях, както правя обикновенно за излизане от парализата,но не.Този път без да искам съм направил rool up или както там са го кръстили.Техника за напускане на тялото. Усещайки все още енергията зад себе си полу-осъзнато взех едни очила от масата до дивана, в които видях отражение на момиче криещо се зад мен.Стреснах се,но то само си стоеше.Визуализирах си огледало подпряно на прозореца и го взех без да се замислям.Лошото е че в такава реалистична ситуация се поддаваш на намерението си и загърбваш съмнението.В момента, в който видях момичето, което или много приличаше на моята приятелка или беше приела нейния образ, то се завъртя пред мен, прегърна ме и ме целуна.Всичко това вече съпроводено с лека музика на цигулки и виола, може би.Някак си бях изтласкан след това обратно в леглото,а тя се отдалечи към другата стая разплакана.Събудих се с леко чувство на привързаност, зареден с енергия в същото положение, в което се усетих парализиран преди преживяването.
И така, какъв е изводът дами и господа?
След кратък разговор със среден специалист, който ме шокира с изказването, че голямата вълна от духове, или както аз бих се изразил, а и мои колеги ще се съгласят - "заседнали души", е след втората световна война.Сами се досещате, че говорим за преждевременна смърт или по-скоро ранно отделяне на тялото от душата. (Формулировките варират, така че ще се въздържа от други такива).
Като цяло, имам контакт с духове.Те се "обаждат" по време и след сънна парализа, която аз лично дефинирам като най-първа фаза на отделяне на съзнанието, или това, което наричат "другото А3", от тялото.Това може да се случи случайно в следствие на зависимости на легналото положение на индивида, както и зависимости в състояние на будно съзнание.Има развити теории.Това, с което не съм се сблъсвал до сега е предположението, че тези същества имат способността да усетят или видят състоянието на съзнанието ни и да въздействат или стимулират процеса на отделяне.Надявам се, разбирате какво искам да кажа.
Второ:(Не искам да звуча като научен изследовател, констатиращ вероятност или теорията, но не си оставям друг избор)Средата на паралелното измерение или на отделната реалност, както искате я наричайте, е пластична.Или по-просто казано - възможно е сътворяването на предмет в астралната среда, което от своя страна води до сериозна връзка с осъзнатото сънуване, при което също са възможни срещи със същества, но за разлика от нашия случай, Кастанеда ги описва като черни петна или врани (които и аз съм виждал).Може би връзката е съзнанието водено от намерението, но това е друга тема.Във всеки случай, осъзнатото сънуване започва от състояние на сън, което няма връзка с вибрациите или чуване на горе споменатите звуци,но това, разбира се, е мое лично мнение, както и всичко написано по-горе.
Като заговорихме за звуци няма как да пропуснем и един така важен елемент. Както знаем от "Призраци в блока" (чешки детски сериал по времето на соца, за тези които не знаят) духовете минават през познатата ни материя,а може би за тях тя дори не съществува,което ме насочва към заключението ,че тези звуци са сигнали, които стимулират събуждане на съзнанието до ниво "така е добре" или "изплуване на съзнанието от тялото" а.к.а душата до ниво достатъчно за осъществяване на контакт или манипулация.Подаването на музика не мога все още да си обясня. Може би в следващи опити ще обърна внимание на този ефект, но със сигурност до сега чувам неща, които не съм чувал преди и които носят настроението на енергийното поле като цяло.Имало е случаи, когато звукът е продължавал да кънти в главата ми и след събуждане.
И така...в старите сгради живеят духове."Нищо ново", ще кажете, но един приятел от Истамбул ми разказа случай, когато бил издърпан за краката пловин метър от леглото.Действието се развило в голяма празна сграда, в азиатската част на града.
Истории за духове колкото искаш.И да те убият могат,но въпросът е друг...."Преди да преминеш през стената,ще трябва да се разбереш с госпожата" :)И не ми говорете за
фалшиви събуждания и визуализиране на страхове.Когато си чуеш името прошепнато в ухото, докато си в парализа, друго ще разправяш.
четвъртък, 14 август 2008 г.
Първо.
14.08.2008
Няма време. За къде съм се забързал? Като 55 годишна жена на софийско кръстовище, пресичаща на червено,бягаща от смърта си. Слънцето ме удари за спомен и съм затъпял малко.А и пръстите ми привикнаха с пясъка и сегa мисълта ми върви бавно.Стоя по цял ден пред компа, както винаги, и се мятам за upgrade.
Няма време казват, но няма и вдъхновение.Това море си ебало майката. Другото дано е по-така. И се чудя сега дали да пукам на експеримент по линията или да започна от първия си спомен,че няма време.
ГЛЕДАМ ОТ ГОРЕ. Така ми остана за цял живот. Все от горе гледам. Бебета. И на лайфа на Beastie пак от горе гледах. Но си спомням, че гледах над. Някак спокойно чувство изпитвах, може би точно поради тази причина. Беше тихо при мен. Всички други, близо 30 легла крещяха, значи и звук помня. И това ми остана за цял живот въпреки, че моите Приятели не го оцениха така или иначе.Спирам. Насила ровя, като в изключен хладилник с пълна камера, заключен за морето.
Само да довърша за яслата, че ми стана интересно и се връщам. Не искам да пропускам един много важен елемент. Решетки. Точно така. Гледам, изправен, над решетки, явно високо пишлеме съм бил още от бебе. Не чак толкова, но погледнах над тях, дори и за миг да е било. И това ми остана до днес, и сега се чудя...гледам над решетки или гледам от горе, зад решетки. Другите реват. Отивам да ям.
Няма време. За къде съм се забързал? Като 55 годишна жена на софийско кръстовище, пресичаща на червено,бягаща от смърта си. Слънцето ме удари за спомен и съм затъпял малко.А и пръстите ми привикнаха с пясъка и сегa мисълта ми върви бавно.Стоя по цял ден пред компа, както винаги, и се мятам за upgrade.
Няма време казват, но няма и вдъхновение.Това море си ебало майката. Другото дано е по-така. И се чудя сега дали да пукам на експеримент по линията или да започна от първия си спомен,че няма време.
ГЛЕДАМ ОТ ГОРЕ. Така ми остана за цял живот. Все от горе гледам. Бебета. И на лайфа на Beastie пак от горе гледах. Но си спомням, че гледах над. Някак спокойно чувство изпитвах, може би точно поради тази причина. Беше тихо при мен. Всички други, близо 30 легла крещяха, значи и звук помня. И това ми остана за цял живот въпреки, че моите Приятели не го оцениха така или иначе.Спирам. Насила ровя, като в изключен хладилник с пълна камера, заключен за морето.
Само да довърша за яслата, че ми стана интересно и се връщам. Не искам да пропускам един много важен елемент. Решетки. Точно така. Гледам, изправен, над решетки, явно високо пишлеме съм бил още от бебе. Не чак толкова, но погледнах над тях, дори и за миг да е било. И това ми остана до днес, и сега се чудя...гледам над решетки или гледам от горе, зад решетки. Другите реват. Отивам да ям.
сряда, 30 юли 2008 г.
Четвърто.
28.07.2008
Къв си ти бе? А? Мухльо?
Както и да ти обръщат внимание винаги ще си останеш мухльото отстрани, който бива забелязан, само когато каже нещо неправилно.
Или се намеси в разговор и неразбрал тезата обяви човека за хейтър. Хейтър, който казва „не ме ебе“, ама всъщност напротив. Ебе го и още как.
Ама поне има теза и от инат я налага, както на себе си, така и на псевдо приятелите си. Ами ти.Ти къв си? На бой ще скочиш ли на бакшиш?
Или ти си бакшиш. Fokin' cheep bastard. Мошеник. Ами ти? К'во открадна?
- Кабели.
- И за к'во са ти тия кабели?
- Еми...
Животът ми оплетен в кабели - помисли си.
- Що крадеш бе? А? Ти що крадеш бе? -през зъби.
И от там бой. Ама с юмруци в главата. Кляка. Ритници, отстрани бъбреци мъбреци.Взима палката. По ръцете на главата, стиска ги между краката в рефлекс,
твръде дълга засилка за да спре и.....отворена рана, кръв, припада, комоцио, устните му посиняха. На оня пяна му излиза от устата. На кой няма значение. И на двамата.
Аууууу. Ами сега?
- К'во ти стана бе момче? Я ела на чешмата.
Ама не мърда. Лайна, локва и кръв. Целия посиня. Бута го с крак.
- Аре ставай бе. Eй, Мангал.
Ама не. Край.
- Викай 115.
- К'во стана бе?
- Не знам, припадна май. Пени се нещо.
- Ейййй. Дай малко вода. Дай една чаша, Николай. А ти, к'во гледаш бе?!? Ти къв си ве?
- Ммммм...
Ммммм я, мъртъв. Свидетел е, къв да е. Сега вика и мен ще убият.
Ужас. Дойде докторът. Сърдечен масаж. Край, вика, отървахме го. Давай бързо към моргата и утре протокол. К'во ще правим, не знам.
Споко, ще измислим нещо.
Еми...убийци.Треперят ми ръцете. Плаче ми се. Плаках и за Иракли, и за Росе, и за Рила.
От една година псувам два пъти повече. И ми е яко. И на улицата псувам и плюя. Не ме ебе. Ще си татуирам и двете ръце от лактите надолу.
Да се вижда и да се дразнят.
"Направихте ме профи хейтър на 23 години". Ами да си беше останал такъв. Не че много си мръднал, ама преди имаше повече жар. Ето и аз съм се размекнал.
Пия,пуша всякви лайна. А много добре осъзнавам, че съзнанието ми се отпуска. Сега е време да си пусна Can't Strain My Brain и да разбера защо съм ги сложил тия в папка
Jazz & Funk. Секунда. Слушалки.
От плоча е. Street Fusion. С цигулки. Негри. Леко блусарска китара. Тънък клавир. Прав бийт. Вокалът е хипи. Разправя да сме били free. Има позитивна нотка, типична за годините си.
Басът играе. Нещо между кларинет и сакс.
Като се замислиш, имало е и по-страшни времена. Или кой каза,че няма по-страшно от апатията? Аз ще добавя - примесена с агресия. Или с агресия пораждаш отношение?
Да, ама такъв микс се забелязва по нашите ширини. Западните покрайнини. На кое покрайнините, на северните дължини? :)
Така де...Пиянството на един народ се превърна в евтина болест. Масова при това. Тъпо ми стана. Заеби.
В сряда съм на тенис.
Къв си ти бе? А? Мухльо?
Както и да ти обръщат внимание винаги ще си останеш мухльото отстрани, който бива забелязан, само когато каже нещо неправилно.
Или се намеси в разговор и неразбрал тезата обяви човека за хейтър. Хейтър, който казва „не ме ебе“, ама всъщност напротив. Ебе го и още как.
Ама поне има теза и от инат я налага, както на себе си, така и на псевдо приятелите си. Ами ти.Ти къв си? На бой ще скочиш ли на бакшиш?
Или ти си бакшиш. Fokin' cheep bastard. Мошеник. Ами ти? К'во открадна?
- Кабели.
- И за к'во са ти тия кабели?
- Еми...
Животът ми оплетен в кабели - помисли си.
- Що крадеш бе? А? Ти що крадеш бе? -през зъби.
И от там бой. Ама с юмруци в главата. Кляка. Ритници, отстрани бъбреци мъбреци.Взима палката. По ръцете на главата, стиска ги между краката в рефлекс,
твръде дълга засилка за да спре и.....отворена рана, кръв, припада, комоцио, устните му посиняха. На оня пяна му излиза от устата. На кой няма значение. И на двамата.
Аууууу. Ами сега?
- К'во ти стана бе момче? Я ела на чешмата.
Ама не мърда. Лайна, локва и кръв. Целия посиня. Бута го с крак.
- Аре ставай бе. Eй, Мангал.
Ама не. Край.
- Викай 115.
- К'во стана бе?
- Не знам, припадна май. Пени се нещо.
- Ейййй. Дай малко вода. Дай една чаша, Николай. А ти, к'во гледаш бе?!? Ти къв си ве?
- Ммммм...
Ммммм я, мъртъв. Свидетел е, къв да е. Сега вика и мен ще убият.
Ужас. Дойде докторът. Сърдечен масаж. Край, вика, отървахме го. Давай бързо към моргата и утре протокол. К'во ще правим, не знам.
Споко, ще измислим нещо.
Еми...убийци.Треперят ми ръцете. Плаче ми се. Плаках и за Иракли, и за Росе, и за Рила.
От една година псувам два пъти повече. И ми е яко. И на улицата псувам и плюя. Не ме ебе. Ще си татуирам и двете ръце от лактите надолу.
Да се вижда и да се дразнят.
"Направихте ме профи хейтър на 23 години". Ами да си беше останал такъв. Не че много си мръднал, ама преди имаше повече жар. Ето и аз съм се размекнал.
Пия,пуша всякви лайна. А много добре осъзнавам, че съзнанието ми се отпуска. Сега е време да си пусна Can't Strain My Brain и да разбера защо съм ги сложил тия в папка
Jazz & Funk. Секунда. Слушалки.
От плоча е. Street Fusion. С цигулки. Негри. Леко блусарска китара. Тънък клавир. Прав бийт. Вокалът е хипи. Разправя да сме били free. Има позитивна нотка, типична за годините си.
Басът играе. Нещо между кларинет и сакс.
Като се замислиш, имало е и по-страшни времена. Или кой каза,че няма по-страшно от апатията? Аз ще добавя - примесена с агресия. Или с агресия пораждаш отношение?
Да, ама такъв микс се забелязва по нашите ширини. Западните покрайнини. На кое покрайнините, на северните дължини? :)
Така де...Пиянството на един народ се превърна в евтина болест. Масова при това. Тъпо ми стана. Заеби.
В сряда съм на тенис.
неделя, 27 юли 2008 г.
Начало!
25.07.2008 01:46
Здрасти!
Започвам да пиша от скука. Просто интернет връзката ми е много бавна. Какво по-добро занимание?
Първо, някои неща преди да започна разказа си. Правописът ми е ужасен. Не се разбирахме с учителката по
български език, а може би аз не съм внимавал достатъчно. Май беше добра жена, но нещо ме дразнеше в нея.
Краснописът ми е нездържан, но пък започнах да си вярвам, че е артистичен, особено след като Борис ме защити веднъж.
Така или иначе пиша на машина, а личният ми редактор е Августина.
И така, винаги съм искал да започна така...
В ОБУВКАТА МИ ЖИВЕЕШЕ ПАЯК. Забравих му името, затова ви представям историята накратко. А като се замислиш, колко
въпроси задава. Веднага отговарям на един от тях. Ами пазя си няколко чифта, които да метна по жиците в квартала, но откакто
се пренесох още по в центъра, някак си не го чувствам за необходимо. Не че не ми е у...(а така..къде е ЗЬЦ?Ж>Яю, Ю-то ивинете), и така, не
че не ми е уютно, но някак си в целия център ми е едно такова квартално и не мога да се реша къде точно да метна първия. А и жиците тук са ниски
и има много клошове. Та да ви кажа честно, имам 4 чифта VANS готови за полет и скоро ще летят, защото видях нова мотивационна техника: тагваш подметката.
Идея на above, но съм сигурен, че и той не е първия. Така нещата се осмислят някак си. Винаги съм се съмнявал в
идеята на висящите кецове. Сигура, ние в Търговище ги мятахме за кеф и слава, пък и придаваха щатска атмосфера. В София съм
мятал до една бомба за аксесоар, но сега чух, че и Младост 3 е накачулен. Това по-подхожда за набелязване на територия, например: "Внимание
тук има рапери". В Бургас също се били зарибили. Дано не са тия, които си мисля, но сега се сещам...не помня името на филма,
но в него Робърт Дениро и някой си мятаха обувки на едно дърво, незнайно поради каква причина. Единият попита другия защо, а той му отговори, че ако имаш приятел
в обувния бизнес, почваш да зарибяваш пешлеметата в квартала и продажбите се качват. Хвърляли сме и чисто нови български адидаски, които обаче паднаха
в една тераса. Без майтап. Но...
Да се върнем на паяка. Така и не можах да се сетя как се казва, може би затова се реших да записвам всичко, пък и сигурно ми е време.
Ставам на 30г. Ехааааа. Съвсем мъж. Пък още скачам по концерти и стени като пешлеме. Не се обиждайте от думата.
Винаги съм я казвал с най-добри чувства. Няма нужда да говорим за комплекси. Всеки си ги има, някои просто в по-малко.
Освен с паяка обаче, къщата е пълна с всякакви инсекти. Най-интересният случай и екземпляр беше един друг паяк, бял, който живееше в центъра на драцената ми.
Трябваше да го изгоня, но без да искам.Полях от високо и в листото влезе вода.
Всъщност не съм го гонил, той сам си изпълзя, но си викам - ебати пича. Незнам къде е сега, сигурно някъде наоколо, но беше толкова малък, че едва ли е
оцелял навън.
И...като хостел за нощни пеперуди сме. Имаме вече два смъртни случая и ми е малко тъпо. Ама сами мрат. Но така свикнаха
да нямат проблеми, че ходят навсякъде и кой знае кви ги вършат докато ме няма. Като цяло не се закачат. Сигурно оценяват факта на гостоприемство,
но и на улицата ме налазват индивиди от същия вид. Надушват ме. Има и други гадини, но ме мързи вече да обяснявам.
Сериозни ухапвания нямаме, но заварих "хлебарка" цопнала от вентилационната система директно в дупката на тоалетната чиния. Голяма колкото показалеца ми, със светло кафяви, лъскави
крила и дълги пипала...абе ужас. Не можах да я разгледам повече, защото от страх побързах да пусна водата. Като в митовете й трябваха три опита за да тръгне по канала.
Не мърдаше. Явно се беше удавила. Незнам колко време е стояла там. Цял ден?! Но представям си, ако беше жива. Щеше да ми скочи на лицето като камикадзе и да ме захапе за челото.
После да избяга зад принтера с многото кабели. Без майтап, веднъж една излезе от него. Малка.
Ето и комарите дойдоха. Малки гадини, те най-много ме дразнят.
Идват към 1:30 - 2ч. и като ме видят че не спя, така или иначе са тук, що да не се пробват. Слабоумни скинита,задобрях с рефлексите.
Няма интернет, ебало си майката. Ама така е като е на аванта. Wirless, цъка пъка.
Пак си обърнах биологичния часовник, егати живота. Оп, в мрежата сме, не за дълго и славно предполагам, но това ще е за последно. Чеквам мейла, че американците точно
сега са се прибрали и мързелуват, и излизам. С четене заспивам. ААААААААААйде чаоооо.
Try Again. Fuck off, никой няма в тая жица. Сега се сетих и за един скакалец. Как се стреснахме като го видяхме за пръв път. Ама той, електриково зелен.
Отровен. Ще си забие шилото и ще ми гангреняса ръката, после ще ми я отрежат до лакътя, а онзи ще е на свобода. Избяга и той от страх. Щото му извиках нещо
от сорта на "Бъръльбъбръльбррррр". На другия ден скочи от монитора на лявата ми опъка страна. Стана толкова бързо, че не успях дори да се стресна. Нямам афинитет към
насекоми, но ме е страх от смъртта. А в джунглата... Айде, този път сериозно си лягам с National Geographic и Gorilla Growers.
Здрасти!
Започвам да пиша от скука. Просто интернет връзката ми е много бавна. Какво по-добро занимание?
Първо, някои неща преди да започна разказа си. Правописът ми е ужасен. Не се разбирахме с учителката по
български език, а може би аз не съм внимавал достатъчно. Май беше добра жена, но нещо ме дразнеше в нея.
Краснописът ми е нездържан, но пък започнах да си вярвам, че е артистичен, особено след като Борис ме защити веднъж.
Така или иначе пиша на машина, а личният ми редактор е Августина.
И така, винаги съм искал да започна така...
В ОБУВКАТА МИ ЖИВЕЕШЕ ПАЯК. Забравих му името, затова ви представям историята накратко. А като се замислиш, колко
въпроси задава. Веднага отговарям на един от тях. Ами пазя си няколко чифта, които да метна по жиците в квартала, но откакто
се пренесох още по в центъра, някак си не го чувствам за необходимо. Не че не ми е у...(а така..къде е ЗЬЦ?Ж>Яю, Ю-то ивинете), и така, не
че не ми е уютно, но някак си в целия център ми е едно такова квартално и не мога да се реша къде точно да метна първия. А и жиците тук са ниски
и има много клошове. Та да ви кажа честно, имам 4 чифта VANS готови за полет и скоро ще летят, защото видях нова мотивационна техника: тагваш подметката.
Идея на above, но съм сигурен, че и той не е първия. Така нещата се осмислят някак си. Винаги съм се съмнявал в
идеята на висящите кецове. Сигура, ние в Търговище ги мятахме за кеф и слава, пък и придаваха щатска атмосфера. В София съм
мятал до една бомба за аксесоар, но сега чух, че и Младост 3 е накачулен. Това по-подхожда за набелязване на територия, например: "Внимание
тук има рапери". В Бургас също се били зарибили. Дано не са тия, които си мисля, но сега се сещам...не помня името на филма,
но в него Робърт Дениро и някой си мятаха обувки на едно дърво, незнайно поради каква причина. Единият попита другия защо, а той му отговори, че ако имаш приятел
в обувния бизнес, почваш да зарибяваш пешлеметата в квартала и продажбите се качват. Хвърляли сме и чисто нови български адидаски, които обаче паднаха
в една тераса. Без майтап. Но...
Да се върнем на паяка. Така и не можах да се сетя как се казва, може би затова се реших да записвам всичко, пък и сигурно ми е време.
Ставам на 30г. Ехааааа. Съвсем мъж. Пък още скачам по концерти и стени като пешлеме. Не се обиждайте от думата.
Винаги съм я казвал с най-добри чувства. Няма нужда да говорим за комплекси. Всеки си ги има, някои просто в по-малко.
Освен с паяка обаче, къщата е пълна с всякакви инсекти. Най-интересният случай и екземпляр беше един друг паяк, бял, който живееше в центъра на драцената ми.
Трябваше да го изгоня, но без да искам.Полях от високо и в листото влезе вода.
Всъщност не съм го гонил, той сам си изпълзя, но си викам - ебати пича. Незнам къде е сега, сигурно някъде наоколо, но беше толкова малък, че едва ли е
оцелял навън.
И...като хостел за нощни пеперуди сме. Имаме вече два смъртни случая и ми е малко тъпо. Ама сами мрат. Но така свикнаха
да нямат проблеми, че ходят навсякъде и кой знае кви ги вършат докато ме няма. Като цяло не се закачат. Сигурно оценяват факта на гостоприемство,
но и на улицата ме налазват индивиди от същия вид. Надушват ме. Има и други гадини, но ме мързи вече да обяснявам.
Сериозни ухапвания нямаме, но заварих "хлебарка" цопнала от вентилационната система директно в дупката на тоалетната чиния. Голяма колкото показалеца ми, със светло кафяви, лъскави
крила и дълги пипала...абе ужас. Не можах да я разгледам повече, защото от страх побързах да пусна водата. Като в митовете й трябваха три опита за да тръгне по канала.
Не мърдаше. Явно се беше удавила. Незнам колко време е стояла там. Цял ден?! Но представям си, ако беше жива. Щеше да ми скочи на лицето като камикадзе и да ме захапе за челото.
После да избяга зад принтера с многото кабели. Без майтап, веднъж една излезе от него. Малка.
Ето и комарите дойдоха. Малки гадини, те най-много ме дразнят.
Идват към 1:30 - 2ч. и като ме видят че не спя, така или иначе са тук, що да не се пробват. Слабоумни скинита,задобрях с рефлексите.
Няма интернет, ебало си майката. Ама така е като е на аванта. Wirless, цъка пъка.
Пак си обърнах биологичния часовник, егати живота. Оп, в мрежата сме, не за дълго и славно предполагам, но това ще е за последно. Чеквам мейла, че американците точно
сега са се прибрали и мързелуват, и излизам. С четене заспивам. ААААААААААйде чаоооо.
Try Again. Fuck off, никой няма в тая жица. Сега се сетих и за един скакалец. Как се стреснахме като го видяхме за пръв път. Ама той, електриково зелен.
Отровен. Ще си забие шилото и ще ми гангреняса ръката, после ще ми я отрежат до лакътя, а онзи ще е на свобода. Избяга и той от страх. Щото му извиках нещо
от сорта на "Бъръльбъбръльбррррр". На другия ден скочи от монитора на лявата ми опъка страна. Стана толкова бързо, че не успях дори да се стресна. Нямам афинитет към
насекоми, но ме е страх от смъртта. А в джунглата... Айде, този път сериозно си лягам с National Geographic и Gorilla Growers.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
