Дървото!

Някъде лятото.
Значи, карам направо, преди табелата в ляво, покрай гробищата и...паркинг.
Не е покрай гробищата, защото по-нататък с кола не става. Паркирам срещу входа...
- Абе, по-добре не - казва.
Естествено, че не. Затворени са.
Много е тъпо да ти се затрие текст. Колкото и да е малък. Точката в случая няма да ми реши проблемите, но е най-сигурното решение за несигурнстта. Всъщност, е думата, която поражда зависимост. Ако искаме да подчертаем именно нея, ще я повторим. Същност.
Пораждането на същността е относително като самия Айзенхауер, но дори всеки фройдист ще се замисли при изречението "Извинете, как измервате времето?".
- Секунда... (преди да си помисли да довърши, прекъсвам).
- Пак извинявайте, но времето ви изтече.
Колкото и грубо да звучи, като хорор ремейк на "Минута е Много", историята която ще ви разкажа никак не е ташак.
Както споменах, ще я развия от край до начало.
И така... Save As...!
Трудността на писането се свежда до... рутина и ритъм.
Първо, да не изгубиш мисълта си, което се учи в първи клас, и после да не събудиш жена си, което всички знаем.Трябва лично да отбележа, че по-приятният начин да събудиш някой със сигурност не е кликането на бутона на мишката. Save!
И така - любомото ми. Оказа се, че писането на такива истории никак не е лесно. Като да разкажеш филм на дете. Ще ти омръзне филма или ще ти се стори тъп. Така че, за разлика от една друга подобна история, ще ме извините, както аз обичам да повтарям, но този път ще прекаля. Хахахаха (гадно смеене).Един приятел ми вика...
- Абе, ти вярваш ли си ве?
- "Незнам и аз на какво да вярвам вече" - пак гаден смях на репликата от пищния соц.
Връщам се на мястото, но вече бях проверил идеалното място за паркиране, точно до пътеката, водеща до дървото, за да занесем нещата за спане по-лесно. Няма как да се кача с колата на хълма, но интересно, не беше пътека, а двойни следи от...От какво? От каруца? Не мисля.
Както и да е, леко духа, няма проблеми, топло е, взимаме всичко, полсе се оказва, че съм забравил водата, обаче взех пистолета и ножа. Бързо разпъвам точно до дървото, на най-равното, и се мушкаме с идеята за бързо заспиване. Преди това огледах района за някви други заспи и веднага ги засякох на самия плаж. Хмммм. Значи съвсем са я отпуснали тука. Няма гранични. Или са в почивка или ще строят. Блещука огън и някви силуети се носят към отсрещния хълм и пътеката към южния край на селото. Другата води точно към дървото и една минава по средата от другата страна на гробището. Не става много ясно, но и в книгите така описват... пука ми. Мисълта ми е, че си викам, ако тия се качат насам, кво? И кви са тия? Някви. Добреее. Нарочно стояхме до късно с на Стинката баща му, за да заспим лесно, все пак малко като на чуждо място за една вечер...човек се притеснява. И...по едно време...чувам стъпки и - тия идват.
Отварям палатката и гледам - вярно, една двойка, момче и момиче, вече качили хълма от към плажа и здрасти ще ми кажат още малко. Викам си, тия пияни сега ще ме занимават нещо. Без нищо да казват обаче се загледаха в дървото и...хмм кога успя да закачи всички тия сънохващачи моята жена? Но без притеснение, предлагам на момичето да си избере един от тях, който си хареса. Добре де, ама точно в този момент отдолу се задават двама мъже. Такива вървят надъхани. Момчето и момичето веднага си тръгнаха, пак без нищо да кажат.
- Кво правите вие тука ве, а? - единият, по-младият, едър, с тъмно синя риза, леко разкопчана, с бухнала коса.
Викам си... трябва да си ходим. Другият, доста по-възрастен, абе май баща му беше.
- Ти знаеш ли кой съм аз тука - казва заплашително.
- Не знам, тръгваме си, няма проблем - забравих и пистолет, и нож, и жена.
Тя спи, нищо не чува.
- Тая кола твоя ли е там? - пита с тон на раздразнена мутра, ама не съвсем. Другият само стои и гледа.
- Моя е, тръгваме си - ще бягам направо.
- Добре. Ще ме метнеш до баничарницата, да си взема една кифла с мармалад - усмихна се леко. Явно усети бързия превоз, а може и да е казал - ще ми "купиш", но в паниката само казвам:
- Добре, добре - тъкмо и аз ще пия една боза, че съм жаден. Или бира. Не каза ли, че има бира там. Абе, съвсем се объркаха нещата, но...
Стигаме до баничарницата, а онзи дотам се вози на предния капак. И вярно, поръча си една кифла. Аз дали си взех нещо за пиене не помня, но връщайки се към палатката, гледам няква банда се задава отдолу. Викам си, мои хора, екстра.
Спирам да си викам и сменям пиянския селски стил с по-представителен. Направо се отървах от бученето в ушите си. Алилуя.
Такива неща не се казват по принцип, но може критиката след време да ме разрови и да се хване за въжето ми.
Разпознавам първите двама. Няма да кажа кои бяха. Другите - близо 15 човека. Спират, сядат околo палатката, дори за малко да я събудят. Извадиха едно уиски Jack, врътнаха го и ми го подават.
- Какво става, как е?
- Всичко е ок.
Направо ми напълниха душата.
- Отивам до колата, да взема водата.
Ставам и тук започва интересното.
Като че ли, погледнах от много високо. Прелетях няколко метра. Преди ги нямаше, но със сигурност не се учудих при вида на каменни постройки. По колоните разбрах, че са гръцки. По навик започнах да се рея. Издигнах се още по-нависоко. Понесох се из въздуха съвсем спокойно, все едно съм си у дома. Изумих се от впечатляващата гледка под мен. На малък каменен циркус, обграден от ров, пълен с нагорещена течност, се разиграваше епична битка. Синът на царя, облечен в златна борня, се дуелираше с най-силния воин, който го побеждаваше. Войнът беше едър, облечен в кожени препаски през гърба. И двамата бяха с къси мечове. Със сигурност беше борба за доказване на царския син. Точно преди финалния, определно смъртоносен удар, който боецът искаше да нанесе на царчето, баща му спря двубоя с една дума. Принцът се изправи и леко се усмихна. Тогава се осъзнах, защото зърнах дървото, което беше в непосредствена близост. Бях потресен от гледката. Събудих се рязко, разтърсен от мисълта за общото преживяване. Осъзнавайки случилото се още повече се панирах, но и осъзнавах, че всъщност сме се разминали от по-сериозни "налазванки". Трудно ми е да опиша състоянието, в което бях изпаднал след събуждането си. Чисто психически се радвах, че всичко е минало добре. С една дума, бях крайно впечатлен и доволен от случката. Леко притеснен, защото навън беше още тъмно, духаше силен вятър, а със сигурност нямаше как да заспя отново. Звуците от "съня" още кънтяха в главата ми. Опитвах се да запомня всеки един елемент от преживяното, за да мога да го опиша след това. Мислех си - "много яко, тука има духове". Ама пък и как видях тия гръцки щуротии. Събудих я. Тя всъщност, май сама се събуди от мен. Излязохме навън. Сгънах палатката веднага. Преди това направих тази снимка. Не се сдържах и й разказах всичко още докато сгъвах. Тя каза, че единствено чула някой да ходи около нас, но мисля, че не беше сигурна дали е била будна. Започнах да анализирам:
- Добре де... до гробище спахме. Нормално. Ама тоя скок във времето. За пръв път ми е. Дали наистина е имало гръцки богати имения и царски особи по тия земи. Сигурно. В Созопол съм работил на разкопки и една вечер видях едни атлети да бягат по плажа, но...
Утринната светлина, вятърът намаля, поуспокоихме се. Изчакахме изгрева и си мислихме за кафе и нещо за хапване. Щеше да е прекрасен ден.
И... тръгваме към селото, тоест към колата, слизаме от хълма и... виждам табела, паднала на земята: "Внимание разкопки, влизането забранено".
- Ахаааа, ето защо била тази ограда. Еми, че тя изглежда на поне 2-3 години. Сигурно и разкопките тогава са били. Веднага проверявам в интернет (сега имам предвид) :
"Могилата край ..........., където бяха открити златни и сребърни накити, е обект на прокурорско разследване. Намерените предмети датират от края на ІІІ век преди Христа, според специалисти става дума за погребение на жрица."
Траки. “Деметриус направи”. Доста интересно. Нашите се изпокарали за златото, разбрали се накрая, но аз не рабрах дали е още в полицейската каса или в музея. Както и да е, друг път ще проверявам, малко се отклоних, но на място.
Такаааа... Решавам преди да тръгна да хвърля един поглед на гробището. На входа един некролог ми привлича вниманието. Боби. Цветна голяма снимка. Едър мъж, на около 40г., с тъмно синя риза. Скоро починал. Усмихнат. Викам си, тоя е. И сега кво. Сигурно и баничарницата е някъде в центъра. Намерих я. Беше затворена. Рано затваряла. Имаше две други, които работеха още и в тях продаваха "меки, топли, сладки кифли с мармалад", но не бяха те. Онази първата беше, но затворена. Искахме да се върнем на другия ден. Малко на плаж, пък и тъкмо да му купя една кифла и да му я занеса на гроба. Ще прескоча, няма проблем. На вратата на гробищата имаше верига с катинар и табела "Не работи". Хаха, как така. Гробищата не работят. Скоро няма да умира никой. Така де... Така и не се върнахме на другия ден, обаче другата година сигура. Ще му купя една кифла на Боби и ще му намеря гроба. За първи път почувствах и аз тази практика. Нищо, че не съм го познавал преди. Бил е хубав човек, нищо, че попийвал, ама кой не попийва. Не може да обичаш кифли с мармалад и да си зъл. Да не говорим, че по тия места хората са готини.
И флакон ще занеса на гроба на Росе. И уиски ще разсипя. Между другото, той ми звъня скоро. Питам "Как е там?", а той "Ела да видиш" :)

Лелята и Момичето

Що се отнася до сънната парализа мога да споделя следното.
Кратка история:На 10 годишна възраст преживях първата си среща с непознато същество,което обаче не беше сиво човече, а висок индивид, мъж, облечен в черна роба с качулка.Стои и ме гледа от горе до леглото ми.Всичко това съпроводено от добре познатите вибрации,които тогава описвах като "налазване"(може би поради идеята за усещането от изпратена негативна енергия, следствие на черно-магьоснически ритуал) и ужасяващи звуци на адски хор и минорни фанфари.
Искам да вмъкна,че всичко започна със звук от отваряща се врата.Не можех да мръдна,исках да изкрещя на майка ми в другата стая.Събудих се вцепенен.Разболях се за няколко дни.
След няколко години се осъзнах седнал на леглото до мен, пак след серия от вибрации, на които успях да се отдам до край.Левитирах,погледнах се отгоре,пробвах да вляза в съседите през стената с ясната идея да си докажа явлението, като на другия ден проверя подредбата на мебелите, но се стреснах на средата на преминаването.
2001г. в Австрия, Виена, в достатъчно стара къща, спейки на земята чух същото отваряне на врата, но този път съпроводено със скърцане на паркет.Усещане на присъствие и ходене до главата ми.Пак в състояние на сънна парализа.
2007г. София, център.Историята е следната: офис на първия етаж, в който се изнесох да живея.Имаше възможност да се спи на матрак.Първата вечер, докогато спях сам чух същите звуци и усетих присъствие, от което изпаднах в паника.В опита си да се събудя обаче, се обърнах рязко и видях полу-прозрачен образ на възрастна жена.Тя някак си седна в мен и ме разходи до кухнята, където имаше още такива изроди от нейния вид, които ми говореха нещо...събудих се притеснен и се чувсвах ужастно използван.
Следващите ми срещи с жената бяха повече комични, отколкото плашещи.Следствие на многобройните ми преживявания като малък бях започнал да свиквам с подобно състояние, но това беше най-близката ми и продължителна среща със същество от друго измерение, което имаше и способността да използва енергията ми за собствени цели.Опитваше се да приеме образа на приятелката ми и в същото време ми се караше, че не се грижа добре за нея.Сега се замислям,че може да ме е използвала за по-близък контакт със себеподобните си или за да демонстрира сила над душа, свързана с материалния свят, който ние познаваме.
След като споделих с колегата си, който също беше прекарал една вечер там, всичко започна да ми се изяснява.Той гледаше да не придава голяма важност на фактите,но и на него му се сториха странни съвпаденията.Освен, че чул подобни звуци на отваряща се врата и "как някой ходи в другата стая" той сподели, че преди да вземем апартамента в него е живяла лудата леля на хазяйката, която преди да почине, във същата къща, била почти изцяло парализирана.По-късно, аз лично приех пощенска покана, адресирана до мъртвата леля за излязло решение по дело, което моите хазяйки (нейни племенница и сестра) са водели срещу нея за невменяемост.
Като последно по случая искам да добавя ,че моята приятелка усещаше допири, а друг приятел в състояние на сънна парализа каза, че завивката му се вдигала към лицето.Лично го чух как стене за помощ от съседната стая.И като цяло, от време на време в будно състояние вечер, се усещаше едно неприятно присъствие.
Историята завърши като на филм.Започнаха семейни проблеми в къщата на хазяите, където живееха Баба,Майка, друга Леля, която е с леки психически увреждания, дъщерята със съпруга си и болният им татко, заради чиито системен тормоз върху бабата и лелята принуждава Майката да ги премести на нашия адрес.Ние естествено, разбираме ситуациата и се изнасяме.Аз обаче се пренасям на отсрещен адрес.На същата улица в центъра,която заради аристократичното си минало се слави като първата затворена за каруци пренасящи въглища.
Новият апартамент е светъл и веднага се усети позитивна енергия.
Хазяите са жизнерадостни хора и споменаха,че е имало сватба в тази къща.
Цветята ми се чувстват добре и растат на светлина и въздух.
Една вечер обаче се събудих в проекция,но не исках да развивам движение,сигурно от мързел или по-скоро да не превличам внимание,но разгледах стаята.Прозорците и цветята ми са точно срещу матрака.Отначало си помислих, че виждам аурата на растенията,но след миг осъзнах,че излъчват сериозно присъствие.Материята беше някак цветна.На сутринта си казах, че или съм видял цветята, все пак те събират доста слънце или каквото и да е било друго е позитивно.Поне спазва дистанция.
Добре, обаче приятелката ми вече се беше наплашила достатъчно от предишния апартамент и си мисля,че в състояние на стрес човек е способен както да халюционира, така и да "вижда". По време на едно наше скарване (което рядко се случва, сръвнение с много български двойки,а и не само) тя изпадна в ужас от привидение, което видя в тъмния коридор през отворената врата на стаята.След като споделих последното си преживяване с нея, което ме накара да потърся информация в интернет и което мисля,че беше достатъчно красноречиво за да установя неговата сериозност, следствие на съвкупност от елементи и усещания повторили се във времето,тя призна че образът на момиче със светла дълга коса, който е видяла е подобен на този от разказа ми по-долу.
На втория месец се преместихме да спим в хола или така наречената - работна стая.
Там има диван, който се разгъва.Искам само да вмъкна,че преди години се занимавах с осъзнато сънуваме, което спрях да практикувам съзнателно.Напълно съм запознат с техниките на заспиване и осъзнаване.Та...приятелката ми става всяка сутрин за работа в 6:30ч. и ме буди телефонът й.Някой път се разбуждам до толкова,че си пускам телевизия и си правя бульон.Често лягам след това и спя до ранния следобед.Това обаче се случваше, докато още спяхме в другата стая. Тя има навика да ми казва чао, когато излиза навън и което се случва всяка сутрин към 8:00ч. Мисля, че въпросната сутрин нейното чао е било достатъчно да ме докара до изкуствена РЕМ фаза. Малко след като тя затвори външната врата усетих вибрации, на които не обърнах особено внимание.Чух как врата се отваря отново и подът скърца.Помислих си, че сигурно е забравила нещо. Седна на дивана до мен и леко ме докосна. В този момент усъзнах,че съм в сънна парализа и рязко се извъртях с цел да се събудя.Много добре си спомням легналото си състояние - по корем с лице към стената.Помислих си - "Не отново". Със сигурност знам, че този път беше по -"софт", като изключим крайно реалистичното сядане и докосване.Не се сдържах и й разказах, но не исках и да я плаша.
Вчера, 11.09.2008, станах заедно с нея.Пуснах си телевизора,спрях го почти веднага, доизгледах едно видео и си легнах.Не след дълго чух стъпките, които бързо дойдоха до мен като че ли да не ме стреснат.Пак сенда на дивана и ме докосна по ръката,усетих че съм в парализа,но се отпуснах и се отдадох.Казах си, че трябва да знам какво е това.Понеже бях с лице към стената и не можех да го видя, изчаках.То легна върху мен и ми пусна някакъв алтернативен рок, който ме успокои до някаква степен, защото се увлякох по него.Звука беше кристален.Притеснен от факта, че това не са типичните вибрации, които изчезват след като те обвземат целия, а по-скоро енергия, която ме е обвила и то така, че да не мога да се движа, рязко се завъртях, както правя обикновенно за излизане от парализата,но не.Този път без да искам съм направил rool up или както там са го кръстили.Техника за напускане на тялото. Усещайки все още енергията зад себе си полу-осъзнато взех едни очила от масата до дивана, в които видях отражение на момиче криещо се зад мен.Стреснах се,но то само си стоеше.Визуализирах си огледало подпряно на прозореца и го взех без да се замислям.Лошото е че в такава реалистична ситуация се поддаваш на намерението си и загърбваш съмнението.В момента, в който видях момичето, което или много приличаше на моята приятелка или беше приела нейния образ, то се завъртя пред мен, прегърна ме и ме целуна.Всичко това вече съпроводено с лека музика на цигулки и виола, може би.Някак си бях изтласкан след това обратно в леглото,а тя се отдалечи към другата стая разплакана.Събудих се с леко чувство на привързаност, зареден с енергия в същото положение, в което се усетих парализиран преди преживяването.
И така, какъв е изводът дами и господа?
След кратък разговор със среден специалист, който ме шокира с изказването, че голямата вълна от духове, или както аз бих се изразил, а и мои колеги ще се съгласят - "заседнали души", е след втората световна война.Сами се досещате, че говорим за преждевременна смърт или по-скоро ранно отделяне на тялото от душата. (Формулировките варират, така че ще се въздържа от други такива).
Като цяло, имам контакт с духове.Те се "обаждат" по време и след сънна парализа, която аз лично дефинирам като най-първа фаза на отделяне на съзнанието, или това, което наричат "другото А3", от тялото.Това може да се случи случайно в следствие на зависимости на легналото положение на индивида, както и зависимости в състояние на будно съзнание.Има развити теории.Това, с което не съм се сблъсвал до сега е предположението, че тези същества имат способността да усетят или видят състоянието на съзнанието ни и да въздействат или стимулират процеса на отделяне.Надявам се, разбирате какво искам да кажа.
Второ:(Не искам да звуча като научен изследовател, констатиращ вероятност или теорията, но не си оставям друг избор)Средата на паралелното измерение или на отделната реалност, както искате я наричайте, е пластична.Или по-просто казано - възможно е сътворяването на предмет в астралната среда, което от своя страна води до сериозна връзка с осъзнатото сънуване, при което също са възможни срещи със същества, но за разлика от нашия случай, Кастанеда ги описва като черни петна или врани (които и аз съм виждал).Може би връзката е съзнанието водено от намерението, но това е друга тема.Във всеки случай, осъзнатото сънуване започва от състояние на сън, което няма връзка с вибрациите или чуване на горе споменатите звуци,но това, разбира се, е мое лично мнение, както и всичко написано по-горе.
Като заговорихме за звуци няма как да пропуснем и един така важен елемент. Както знаем от "Призраци в блока" (чешки детски сериал по времето на соца, за тези които не знаят) духовете минават през познатата ни материя,а може би за тях тя дори не съществува,което ме насочва към заключението ,че тези звуци са сигнали, които стимулират събуждане на съзнанието до ниво "така е добре" или "изплуване на съзнанието от тялото" а.к.а душата до ниво достатъчно за осъществяване на контакт или манипулация.Подаването на музика не мога все още да си обясня. Може би в следващи опити ще обърна внимание на този ефект, но със сигурност до сега чувам неща, които не съм чувал преди и които носят настроението на енергийното поле като цяло.Имало е случаи, когато звукът е продължавал да кънти в главата ми и след събуждане.
И така...в старите сгради живеят духове."Нищо ново", ще кажете, но един приятел от Истамбул ми разказа случай, когато бил издърпан за краката пловин метър от леглото.Действието се развило в голяма празна сграда, в азиатската част на града.
Истории за духове колкото искаш.И да те убият могат,но въпросът е друг...."Преди да преминеш през стената,ще трябва да се разбереш с госпожата" :)И не ми говорете за
фалшиви събуждания и визуализиране на страхове.Когато си чуеш името прошепнато в ухото, докато си в парализа, друго ще разправяш.

Първо.

14.08.2008

Няма време. За къде съм се забързал? Като 55 годишна жена на софийско кръстовище, пресичаща на червено,бягаща от смърта си. Слънцето ме удари за спомен и съм затъпял малко.А и пръстите ми привикнаха с пясъка и сегa мисълта ми върви бавно.Стоя по цял ден пред компа, както винаги, и се мятам за upgrade.
Няма време казват, но няма и вдъхновение.Това море си ебало майката. Другото дано е по-така. И се чудя сега дали да пукам на експеримент по линията или да започна от първия си спомен,че няма време.
ГЛЕДАМ ОТ ГОРЕ. Така ми остана за цял живот. Все от горе гледам. Бебета. И на лайфа на Beastie пак от горе гледах. Но си спомням, че гледах над. Някак спокойно чувство изпитвах, може би точно поради тази причина. Беше тихо при мен. Всички други, близо 30 легла крещяха, значи и звук помня. И това ми остана за цял живот въпреки, че моите Приятели не го оцениха така или иначе.Спирам. Насила ровя, като в изключен хладилник с пълна камера, заключен за морето.
Само да довърша за яслата, че ми стана интересно и се връщам. Не искам да пропускам един много важен елемент. Решетки. Точно така. Гледам, изправен, над решетки, явно високо пишлеме съм бил още от бебе. Не чак толкова, но погледнах над тях, дори и за миг да е било. И това ми остана до днес, и сега се чудя...гледам над решетки или гледам от горе, зад решетки. Другите реват. Отивам да ям.

You Know!

Четвърто.

28.07.2008

Къв си ти бе? А? Мухльо?
Както и да ти обръщат внимание винаги ще си останеш мухльото отстрани, който бива забелязан, само когато каже нещо неправилно.
Или се намеси в разговор и неразбрал тезата обяви човека за хейтър. Хейтър, който казва „не ме ебе“, ама всъщност напротив. Ебе го и още как.
Ама поне има теза и от инат я налага, както на себе си, така и на псевдо приятелите си. Ами ти.Ти къв си? На бой ще скочиш ли на бакшиш?
Или ти си бакшиш. Fokin' cheep bastard. Мошеник. Ами ти? К'во открадна?
- Кабели.
- И за к'во са ти тия кабели?
- Еми...
Животът ми оплетен в кабели - помисли си.
- Що крадеш бе? А? Ти що крадеш бе? -през зъби.
И от там бой. Ама с юмруци в главата. Кляка. Ритници, отстрани бъбреци мъбреци.Взима палката. По ръцете на главата, стиска ги между краката в рефлекс,
твръде дълга засилка за да спре и.....отворена рана, кръв, припада, комоцио, устните му посиняха. На оня пяна му излиза от устата. На кой няма значение. И на двамата.
Аууууу. Ами сега?
- К'во ти стана бе момче? Я ела на чешмата.
Ама не мърда. Лайна, локва и кръв. Целия посиня. Бута го с крак.
- Аре ставай бе. Eй, Мангал.
Ама не. Край.
- Викай 115.
- К'во стана бе?
- Не знам, припадна май. Пени се нещо.
- Ейййй. Дай малко вода. Дай една чаша, Николай. А ти, к'во гледаш бе?!? Ти къв си ве?
- Ммммм...
Ммммм я, мъртъв. Свидетел е, къв да е. Сега вика и мен ще убият.
Ужас. Дойде докторът. Сърдечен масаж. Край, вика, отървахме го. Давай бързо към моргата и утре протокол. К'во ще правим, не знам.
Споко, ще измислим нещо.
Еми...убийци.Треперят ми ръцете. Плаче ми се. Плаках и за Иракли, и за Росе, и за Рила.
От една година псувам два пъти повече. И ми е яко. И на улицата псувам и плюя. Не ме ебе. Ще си татуирам и двете ръце от лактите надолу.
Да се вижда и да се дразнят.
"Направихте ме профи хейтър на 23 години". Ами да си беше останал такъв. Не че много си мръднал, ама преди имаше повече жар. Ето и аз съм се размекнал.
Пия,пуша всякви лайна. А много добре осъзнавам, че съзнанието ми се отпуска. Сега е време да си пусна Can't Strain My Brain и да разбера защо съм ги сложил тия в папка
Jazz & Funk. Секунда. Слушалки.
От плоча е. Street Fusion. С цигулки. Негри. Леко блусарска китара. Тънък клавир. Прав бийт. Вокалът е хипи. Разправя да сме били free. Има позитивна нотка, типична за годините си.
Басът играе. Нещо между кларинет и сакс.
Като се замислиш, имало е и по-страшни времена. Или кой каза,че няма по-страшно от апатията? Аз ще добавя - примесена с агресия. Или с агресия пораждаш отношение?
Да, ама такъв микс се забелязва по нашите ширини. Западните покрайнини. На кое покрайнините, на северните дължини? :)
Така де...Пиянството на един народ се превърна в евтина болест. Масова при това. Тъпо ми стана. Заеби.
В сряда съм на тенис.